Definify.com

Definition 2024

умел

умел

Bulgarian

Adjective

умел • ‎(umél) m

adroit, dexterous, skilful, cunning, capable, able

Inflection

Positive forms of умел ‎(umel)

	masculine	feminine	neuter	plural
indefinite	умел	умела	умело	умели
definite (subject form)	умелият	умелата	умелото	умелите
definite (object form)	умелия	умелата	умелото	умелите
extended (vocative form)	умели, умелий

Comparative forms of умел ‎(umel)

	masculine	feminine	neuter	plural
indefinite	по-умел	по-умела	по-умело	по-умели
definite (subject form)	по-умелият	по-умелата	по-умелото	по-умелите
definite (object form)	по-умелия	по-умелата	по-умелото	по-умелите
extended (vocative form)	по-умели, по-умелий

Superlative forms of умел ‎(umel)

	masculine	feminine	neuter	plural
indefinite	най-умел	най-умела	най-умело	най-умели
definite (subject form)	най-умелият	най-умелата	най-умелото	най-умелите
definite (object form)	най-умелия	най-умелата	най-умелото	най-умелите
extended (vocative form)	най-умели, най-умелий

Synonyms

ловък ‎(lovǎk), сръчен ‎(srǎčen), вещ ‎(vešt), кадърен ‎(kadǎren), майсторски ‎(majstorski), способен ‎(sposoben), изкусен ‎(izkusen), опитен ‎(opiten), компетентен ‎(kompetenten), квалифициран ‎(kvalificiran)

Antonyms

неумел ‎(neumel), неловък ‎(nelovǎk), несръчен ‎(nesrǎčen), некадърен ‎(nekadǎren), неспособен ‎(nesposoben), неизкусен ‎(neizkusen), неопитен ‎(neopiten), некомпетентен ‎(nekompetenten)

Russian

Pronunciation

IPA^(key): [ʊˈmʲel]

Etymology 1

Adjective

уме́л • ‎(umél)

short masculine singular of уме́лый ‎(umélyj)

Etymology 2

Verb

уме́л • ‎(umél)

masculine singular past indicative imperfective of уме́ть ‎(umétʹ)